"I know I’m not alone, but I’m lonely"

Краят на една ера е. 4 г. И искам да пиша. За хубавите неща, и за лошите. За това колко пъти се отказвах и после опитвахме отново. За прибирането самичка през нощта, за непрекъснатото мрънкане и оплакване, за невинните потърпевши, за лошото отношение. Но имаше и пътувания, Cap D’Agde, състезания, семейни приятели и най-добрият съквартирант, който човек може да поиска.
Но в края на деня няма как да се чувстваш удобно с човек, който не харесва музиката, която слушаш, филмите, които гледаш, книгите, които четеш, фактът, че понякога пиеш вино, че обичаш да ходиш в Рок енд рола, че не обичаш да чистиш, готвиш, переш.
Никога не съм била стандартна домакиня, никога не съм била нищо стандартно. Винаги съм била самодостатъчна и както се пееше в една песен – мога да се извеждам сама на срещи, да си купувам цветя и да се грижа по-добре за себе си, отколкото го правиш ти. И имаше само от едно нещо нужда – с теб да ми е по-добре, отколкото ми е сама. Знам, че това е висока топка, но е и абсолютния минимум.
И сега ще си купувам цветя, ще казвам „Маса за един, моля“, ще ходя в Рок енд рола, ще пия бира и ще се забавлявам. Сексът ще остане на заден план, както винаги, когато съм сама. Но аз ще съм на преден. Ще се фокусирам върху човекът, който искам да бъда, в търсене на „сродната си душа“. Да, да, толкова съм лигава и вярвам в разни подобни глупости.
И може би проблемът е в мен... все пак връзката започна с интелигентен, активен мъж, който спортува, специализира и иска да бяга с мен. И приключи с все още интелигентен мъж, специалист, но пуснал се по течението, защото така винаги е по-лесно.
Малко е тъжно като погледнеш назад и виждаш, че при толкова разминавания не е имало дори и малък шанс да се получи. Но после се сещаш, че за тези 4 години – и аз, и той взехме специалностти, ходихме 3 пъти в Cap D’Agde – меката на нудистите и разврата, апартаментът се сдоби с около 1000 малки и не толкова малки подобрения, запознах се с най-добрите бивши свекър и свекърва, които може да имам, срещнахме десетки готини суингъри, които ще останат завинаги в сърцето ми, сушилнята /тя е толкова прекрасна, че й трябва отделно споменаване/. Като цяло бих обобщила, че стандартът ми на живот се е повишил значително, запознанствата ще останат завинаги и човекът излиза от живота ми, но винаги ще има малко място в сърцето ми.
Така изглеждат разделите с прекрасни хора. А сега е време за мен.

"I haven't found a cage that can hold me"