Всичко, което правя сега след време ще ми изглежда различно. Всичко, което искам сега, след време ще бъде проклета грешка. Опитвам се да живея в реалността, но тя така ме отблъсква. Какво искам ли? Една преградка, няколко нежни думи.. Дали готова съм не знам да има нещо помежду ни. Няма да опитам, не и този път, ще се нося по течението на светът. Малка съм, ранима, искам те, вземи ме. Колко глупава е нежността, проклятието на реалността. Колкото и да искам да бягам, взе пак съм тук, напук на грешките, които правих опитвам се да счупя ледът. Толкова здраво оковал гърдите, толкова лек и безплътен като въздишка. Поглеждам те и знам, толкова пъти ще те виждам. Нима би приел тази проклета интрига. И продължавам и крача със стъпки бавни, поглед някак замечтан, устни коварни. Стъпките са твърди, сърцето от лед, това което имах е това, което взе. И ще се изправям и ще падам, защото животът е това един безкраен танц на кръговрата. Ти приличаш на него, а той на първия, ще ви сложа номерче и ще ви пъхна на прашния рафт, където толкова мъже стоят. Безгрешна не съм, но идеална съвсем, дали там за мен ще е добре. Ще опитам, ако не успея няма да има значение, защото не ме интересува твоето мнение. Но досега, винаги съм била първа, винаги съм имала всичко, и сега ще успея, макар и да загубя…