Принцеси

Кафето помага.. да се върнеш към предишното.
В кафявия му аромат се запечатват спомени.
В топлината му – докосвания.
Над чашата – разговори.
А после свършва и искаш ново.
Колкото е рано, толкова е и късно вече.
Да събираш чаршафи, завивки.
Все едно никога не си била тук,
Все едно думите са само залъгалки.
И в устата ми стои сух вкус – на сухи думи.
Пръстите ми ме мразят.
Няма шедьоври, но има откровения
В стаята с липсващата вратичка.
Гола съм и някак си е неудобно…
Виждам картини и ги пренареждам…
В сълзите има само щастие,
Когато бавно ги преглъщам.

И през 3 града в четвъртия,
През 9 планини в десета,
Няма да сме пак същите,
Ти оставаш принц, но аз не съм принцеса.

Докато очите ми се възпаляват от изписаните страници,
В едно изречение събрани надежди и закани.
Докато тялото ми трепери на отворения прозорец,
Ще знам, че все още съм жива и все още мога.
По кожата ми преминават тръпки,
Като бягащи ухания, но не мъжки.

Помня онова розовото щастие, сега е почти същото –
За теб, за него не пиша вече в минало недовършено.

Darkness

Светът е черен. Заразно безбитиен.
И в тъмнината се изгубва смисълът ни.
Сякаш някога го е имало?
Идейте се забравят, когато са споделени.