събота, 23 януари 2016 г.

Защото си струва (21.12.15г.)

Струва си. Всичко си струва, ако постигна, това което искам. Не е някаква глупава мечта, която винаги съм искала. Не е абсолютно невъзможно. И си струва. Струва си всяко лишение, всяка безсънна нощ, всички разочарования. Просто си струва. Защото чувството не е като „да ядеш сладолед, покрит с карамел, докато гледаш как еднорози прескачат искрящата дъга“ – по-хубаво е. Като хиляди малки смърти. Но по-добро. И си струва. Каквото и да правя, само трябва да помня, че амбициите ми, целите ми, изкривените ми желания, сълзите – всички си струва. Защото е съвършенство в най-чиста форма. Защото е щастие, златна среда и нирвана примесени в едно и покрити със сметана. Защото си струва. За първи път разбирам, защо хората се дрогират- защото искат да изпитват това чувство постоянно – но няма как. А наркотиците са лесния път. Затова не умея да правя компромиси със себе си. Затова съм безпристрастна, неподкупна и недодялана – защото разбирам кое си струва и колко е трудно да се постигне. Просто трябва да помня.