На бесилото до края

Онова спокойствие и онзи вкус,
донася ми наслада с горчив привкус.
Светът е бял, а душата ми червена
оставя белези в душата и по мене.
И косата ми опъва и сърцето ми гори,
винаги и никога не ще се победи.
Онази жега и онова чувство
толкова е скоро и толкова далеч,
въжето се превръща в изкуство,
бесилото в опияняващ жест.
Дъхът ми спира, а в ухото думите мълвят.
"Спокойно, кучко, чудя се дали ще спра!"
Примката се стяга, устата се отваря,
желание и страх в едно се сливат,
като горещи вълни тялото обливат,
безпомощност, желание, наслада, обожание.
Толкова е силно, искам да крещя
краят наближава, дано да издържа.
Моля те, не спирай, бавно ме убивай
Ако в края изкрещя, накарай ме да спра.
Нека агонията обхване моята душа,
докато се опитва да си позволя дъха.
Страхът бавно ще се разлее в мен
дръпни въжето точно преди сърцето да спре.
И после отново причини ми това
спри дъха ми бавно със своята ръка.
Ако имам избор щях да избера,
тази лека, бавна болка и смъртта.

Истинското щастие

Това, което съм сега е по-прекрасно от всичко, което съм била. Знам, че съм направила всичко, което съм могла, а което не съм – така е трябвало. Знам, че ще постигна всички цели, които си поставя. Знам, че притежавам мига и съм благодарна за него. Благодарна съм още за всички хора, които са, или са били част от живота ми, за всички мигове, защото заради тях аз съм стигнала до тук. Заради тях аз съм това, което съм и не бих се променила за нищо или никого, защото сега съм щастлива. Онова опияняващо чувство, че си направил всичко, което е трябвало, а когато трябва, ще направиш всичко по силите си, това чувство е като океан, в който се давиш и не искаш да изплуваш. Знаеш, че си тук и виждаш настоящето, по-прекрасно е от мечтите и по-истинско от всичко около теб. И едва сега забелязвам как всичко се променя, как всичко е застинало и се движи. Виждам красотата на онзи сив асфалтов цвят и мечтите си. За пръв път няма въпроси, а музиката продължава да бумти, сякаш се излива от мен, трепери и ми напомня за нещата, които са били, които никога няма да се върнат, но от които съм събрала само най-красивите мигове. Толкова много красиви спомени, събрани в моя албум, толкова запомнящи се мигове. За пръв път живея за всеки миг. И знам, че ако сега животът ми свърши няма да съжалявам за нищо, така както никога не съм съжалявала. Ще знам, че съм взела всичко, което ми е предложил живота - най-страхотното детство, най-добрите приятели, най-добрия успех, най-високите амбиции, но аз съм нагла и продължавам да искам още и още. Искам, като се обърна след време да съм сбъднала всичките си мечти. Искам и един розов ГОЛФ 2. Искам и онзи хубав котарак. Искам и от онези големи, пухкави зайчета. Искам и онази голяма щастлива любов, за която всеки мечтае. Искам, искам, искам…. И ще продължа да се боря за нещата, които днес ми се струват невъзможни, но които някой ден ще имам…