сряда, 12 февруари 2014 г.

Супермен

Мисля, че всички чакаме супермен, да дойде да ни спаси, но той все закъснява. А после ни подвеждат, казват ни, че чакаме вятъра, че се храним с въздух, че поглъщаме звездите. Но какво да кажа аз.. познавам Супермен, познавам и Жокера.... И те се крият зад хората. Зад истините и зад лъжите. Познавам и думите, на които се предполага че вярвам. Винаги съм вярвала в една истина. Истините не могат да са няколко. Всеки човек може да интерпретира всичко според своята призма, но това не променя Истината. И тя не е това, в което вярват най-много хора, не е най-трудното нещо, не е и най-лесното... това е просто истината... без грим и прическа. Гримирай я, погали я, а после се опитай да я промениш, но това са само опити, маскировка, игра. А супермен, моя, вашия я приема и гола, безнадеждна и се опитва да я защити... от посегателства според неговите призми, според възпитание, среда, приятели, филми. Според това, което представлява. Той не говори празни приказки и действията му не са блестящи. Той не развива скоростта на ракета, но затова пък прави лястовици. Той не съди, но когато го прави събира факти, опипва истината, вижда я, изтрива й грима. Супермен не седи по цял ден зад думите си, той не си ляга само с фантазии, не се храни със сънища. Той застава зад всеки човек и е готов да помогне, преди онзи да падне, той подава ръка, той не лицемерничи, а в думите му прозира неговата гола истина. Той не си пада по театралниченето и не носи костюми и маски. И да той съществува, дори подозирам, че някъде та между милионите хора има и батман, спайдърмен, жената-чудо и други супер герой, но те са свалили маските си за пред обществото. Дуелират се с хилядите жокери, които предпочитат да гримират истината, а след това да я изиграят максимално добре, обличат я модерно и я правят привлекателна. Защото ако е красива, би привлякла посредствения човек, втренчен във външността. Той се моли да го спасят, а после се радва като малко дете на истината-залъгалка, същата онази разкрасена истина и благодари отново и отново на Жокера, че го е спасил. Дали всички не си играем с истини-играчки, дали не сме прегърнали своя Жокер и не му се вричаме? Дали бихме могли да различим кое е Истината, когато ни я поднесат така напудрена. Дали изобщо искаме? А после обвиняваме героите, че ги няма, казваме че са измислени или се отричаме от тях.

А вие бихте ли могли да сте Супермен?