Жалко е, наистина е жалко как толкова много шансове се пропиляват. Как хората нямат амбиции, цели, а високите им идеали са свързани с иначе толкова извисената музика на Андреа и Преслава. Глупаво е, как стоиш и се смееш, без да осъзнаваш какво говори човекът срещу теб. Причината за силното ми афектиране е един загубен или всъщност, много ползотворен час по история. Ползотворен, защото ме накара да се замисля, какво правим, защо го правим. Защо наистина сме толкова нагли, защо вместо да научим нещо, за да оправдаем иначе “изгубеното” време в училище, ние просто се смеем на господина, отговаряме нахално, а на въпроса за какво се държим в училището се чува “за кура”. Някак си не разбирам идеалите или по-точно липсата на такива. Съществуването или по-точно живуркането на хора, които не знаят за какво да се хванат, посредствени и с промити от чалга и алкохол мозъци. За които вечният отговор на въпроса “Кога ще се напием?” е “В петък!”. Не, не отричам алкохола, не отричам самочувствието, но отричам това да е целта в живота, отричам наглостта и нахалството спрямо по-възрастни и знаещи учители. Е, накъде отиваме? И защо? Много бих се радвала някой да ми отговори, да ме накара поне малко да се надявам, че в бъдеще в България ще има повече достойни хора, а не живуркащи човечета!
