Идеята, това е същността на всичко, дали светът е сътворен от идеята, или Господ е плод на нашата вяра. През годините нещата се преекспонират, но в сърцевината на всичко лежи замисълът, това без което не можем, ако нещата нямаха смисъл, то те не би следвало да съществуват. Съществуването на предметите, хората, природата е изградено чрез замисълът. В тях е вложена идеята, тя е нещо, което не можем да видим с просто око, не можем да опишем, но тя придава смисълът. Тя е пълнотата, да имаш идея е повече от това да вярваш, ако имаш идея, това означава собствено мнение, а вярата е посредствеността. Това са двете противоположностти “Да вярваш” и “Да виждаш”, защото не винаги виждаш, когато вярваш и не винаги вярваш, когато виждаш. Мога да направя съпоставка с мисля-знам. Да мислиш показва развитие, идея, мисъл. Знанието е твърдо, статично, то е като науката, има граници, константи. Изменението му е следствие от мисълта, която е движещата идея. И какво всъщност означава да имаш вяра? Да вярваш? И каква е идеята на вярата? Къде е границата мисъл-вяра и след като толкова хиляди години църквата се е опитвала да наложи вярата над мисълта, до къде е стигнала сега? Днес обаче просто не виждам мисълта, а вярата е силна. Но не говоря за вярата към църквата, за вярата към Бог, говоря за това, че ние вярваме в това в което искаме да вярваме. Защо ни е да мислим, когато знаем, че нещата около нас са такива каквито са, защо са ни идеите и развитието, когато имаме достатъчно за преживяването си. Не бих могла да опиша идеята на вярата, не бих могла да опиша дори самата вяра, това е нещо повече от разбирането, това е нещо на по-високо ниво. А границата мисъл-вяра всеки я поставя сам за себе си. Аз мисля и вярвам в мисълта, мисля и вярвам в измисленото, в заключението, вярата и мисълта се преплитат, но всеки решава сам кое ще го води по пътя на живота. Вярата или идеята ! отговор на постта
