Кога аз се прибрах, а ти се разпусна?
Кога всички шибано се чифтосаха?
Мога да действам мило,
Но циничността ми избива.
Мирише на гнило
Чувствата отлитат, Като птици без крила.
Спомените скриват действителността.
В устата имам вкус на бадеми,
А очите ми са сухи, пленени
В тях има цигарен пушек
И дървени тотеми.
Как за месец, всички повече разбираме,
Всички знаем и все надигаме?
Къде зарязах любовта която имах?
Оставих ли я в теб
Или просто я заминах.
Надеждите не убих,
А просто ги удавих.
Трябваше да гледам как се мъчат ,
Трябваше да страдат.
В ушите ми звучи омраза,
А пръстите ми само ме издават.
Вече съм далече,
Оставих малкото дете.
Оставих всичко, което притежавах.
И чакам само подадена ръка,
Която няма да поема.
