Изтощена съм психически, но искам още. Прося си още. Ако ми кажат да сляза от автобуса ще го направя. И ще вървя. Макар, че тялото ми има нужда от почивка. Трябва да остана тук и да се затворя в себе си. Имам нужда да съм насаме, за да опиша себе си. Без да ме интересува дали душевността ми е прекалено мрачна, без да правя анализ на болката в себе си. Искам да съм си просто аз, да не се опитвам да се харесам или да внимавам какво говоря. Да не се опитвам да говоря извъртяно и да правя черното бяло. И сега съм сама в стая пълна с хора. И имам нужда да намеря някой, който да ме кара да се чувствам така. Да изтрива околния свят, за да си почина. Който няма да бяга, ако съм това, което съм. Имам нужда да съм сама или с правилните хора. Защото да споделиш себе си не е нищо, ако не те разбират. Анализирам себе си по-критично от всеки съдник. Правя реставрация на деня и с червен маркер посочвам грешките. И денят ми е изпълнен с цветове. Защото мога да чувствам. И няма да се извинявам за това. Прекалено много живот измина, за да съжалявам за нещо.
