И не съм червенокоса
Ще трябва да се потрудя,
За да намеря посока
***
Затова тази вечер ще пия на бара сама
Бейлис или кафе с мляко в 10 вечерта
Ще се разхождам безумно
В София в средата на нощта
И ще преливам от музи, ще грабя живота
Ще скачам в локвите и ще вървя без посока
Затова искам да съм клише тази вечер
С червено червило и къса пола
Да съм неподходящо облечена и да усещам студа
И ще улавям времето, ще го изнасилвам и ще го пускам
И няма да има сиви райета. Нито пък лилави
Защото животът трябва да бъде червен, жълт или шарен
А хората да са оптимистични в своите загуби
На живот, на мечти и на залези
Да се влюбваме по софийските улици,
Където е невъзможно да си безразличен
Да събираме кестени и жълъди
Като спомени и като усмивки
И после ще се разделяме,
Защото изгревите са направени за влюбване,
А сутрините за проспиване
И поне няма да се чудиме,
Когато хората ни кажат, че сме проспали дните си...
