Имам слабост към садисти, писатели и убийци. Затова пиша, за да ги пропускам през пръстите си и да не се влюбвам в огледалото. В суетата има нещо порочно. А аз съм цялата изтъкана от порочности. Моралът е илюзорно понятие. И затова изтичам през пръстите си. Влюбена съм в себе си, затова спрях да се търся в другите. И пръстите отново ме познават. И уханията отново са мъжки. И съм тук, докато всъщност ме няма. В главата ми пърхат метафори.. докато ритуално убивам пеперуди. Алкохолът изтрива само част от съзнанието ни, а другата премоделира... в това, което ни се иска да бъдем. В полунощ е идеално време за умиране, за писане, за заспиване... идеално време е за убиване, за чукане, за напиване... защото капкките кръв биха стояли отлично на тъмната нощ. Като метафора, или пък не. Като изучаващи пръсти и като класическа музика. Искам да ме любиш като "лунната соната" в полунощ, а след това да ме изтезаваш като Менсън в алкохолно опиянение. Искам всичко от себе си и толкова малко от теб. Нека се слеем, защото утре ще сме далеч. Утре няма да се познаваме!
