Най-много ми липсват плановете.. някога, някъде, за седмица.. а сега никога няма да чуя истории.
Затова като добро момиче си ги чета сама. А кенчето може да бъде най-добър приятел. Или поне така ми се струва в това време на нощта. Най-лошото на бирата е, че свършва. И идеята да свърша и аз ми харесва. Но не бих го направила по такъв начин. А винаги съм си мислела, че многозначието не ми е силна страна. А да пиеш бира и да четеш за пияници... не бях осъзнавала каква класика е.. като да правиш секс, докато гледаш порно. Или като да се събудиш на време... да решиш, че никъде няма да ходиш и да се завъртиш в леглото. Както казва Буковски: „. Винаги спях до обяд. Тази беше тайната на успешното съществуване.“.
Иска ми се да си мисля, че можех да направя нещо, да кажа, да се постарая повече. И после се сещам, че всъщност дадох всичко от себе си. Но кенчето няма да дам – то ме допълва. Почти както чашата е наполовина пълна. Тъжното е, че моето е наполовина празно. И трябва да отворя ново. Но няма значение, защото алкохолната пелена е доста по-здравословна от самообвиненията. Всъщност идеята за алкохолизиран пияница ми се вижда приятна – като символика – човек, изгубил всичко, за да остане с това, което обича. Но от тази символика ми се повдига.
..
Няма повече бира и това ме притеснява. Силно. Въпреки, че още не е свършила тази. Магазинът изглежда толкова далеч, но пък винаги мога да пия на пейката пред блока. Ще вдигам наздравици и ще си говоря с дърветата. Поне малко да заприличам на Алиса. След като прекаленият ми реализъм задушава останалото. А и кой знае, бирата може да ни прекара през огледални светове и чудесни страни.
Вече има бира, чудесна и хладна, но пък съквартирантката ми мисли, че не съм добре:
- Как можеш да се влюбиш така за 2 седмици.
-Представи си идеалния мъж, човекът, с който винаги си искала да си. И ти си идеална за него. И той иска да е с теб.
-Тогава защо не е с мен.
И започнахме да спорим за еднаквите цели и алкохола. Не знам дали е по-добър от напушването. Нямах този шанс да го разбера днес, може би някой друг ден. Скоро. В спорът уж се раждала истината. Но съквартирантката ми заспа. Ако родя нещо, то ще трябва да е сама.
Четв.. поредна бира, мисля си, че четните числа са недооценени, какво от това, че са прости. Какво от това. И си мисля за луната, колко красиво е всичко, което е писано за луната. И как няма да бъда с теб на следващото пълнолуние. Но искам. И няма значение, какво искам. Не съм подчинена. Аз съм само глупачка, не свършвала една седмица. Пълна глупачка.
Затова приключвам с Буковски и със себе си.
