Бих казала, че 2016та беше страхотна година за мен – успешна във всички отношения. Въпреки това изпитвам някакво облекчение, че отварям нова страница и нова книга започва да се пише. И за мен Новата година ще започне от 02.01 – нали всичко трябва да започва в понеделник.
От академична гледна точка през 2016та завърших 4ти курс с пълно 6, а в 5ти курс тенденцията се задържа. Не съм много сигурна колко съм научила и дали е повече от това, което съм забравила, но пък поне студентската ми книжка изглежда добре. Нали това е важното. Всъщност през тази година за първи път разбрах какво точно се очаква от нас, когато завършим. Осъзнах отговорността и тежестта на всяко наше действие. Но няма да се отплесвам, защото темата е обширна и по-песимистична, отколкото ми се иска.
Освен това през 2016та започнах работа. Свързана е до голяма степен с медицината и ми дава много знания относно терапията. Освен това ме учи малко или много на отговорност. Гъвкавото работно време и малкото смени месечно позволяват да не влияе по никакъв начин на университета. А заплащането ми дава възможност да спестя нещо, да съм отчасти независима.
В личен план – една по-сериозна връзка – 6 месеца. Явно това е преломният период в моите връзки. Освен това осъзнах, че ми писна да правя компромиси – особено с важните за мен неща. Защото в началото може да преглътнеш няколко разминавания, но впоследствие те зейват и цялата връзка пропада в тях. Осъзнах и, че в последните години ме е била налегнала някаква изкуствена скромност – все пак не е редно едно момиче да спи с много мъже. А пък, ако спи с някого на първата среща – няма да я приемат насериозно. Ако това е критерий за сериозност – не, благодаря. Аз съм курва, нямам проблем с това. Харесвам мъжете, харесвам и секса. Както беше споменала Саманта „Ще обличам каквото си поискам и ще духам на когото си поискам, докато мога да дишам и коленича.“ . И съм напълно съгласна, за съжаление понякога забравяме кои сме и се размиваме сред общественото мнение. Важното е да се намерим навреме.
През 2016та едно от страхотните ми постижения беше самоусъвършенстването – направих си хранителен режим (по скоро го правя всеки ден) и започнах да тренирам. Научих страшно много полезни неща, както и голяма порция безполезни заравяйки се в десетки форуми и групи за хранене, тренировки, мотивация и т.н. Намерих моят начин на сваляне, а именно чрез IIFYM (if it fit your macros*) – следене на макронутриентите – белтъци, въглехидрати и мазнини. Иначе казано почти всичко, всъщност всичко, което приемам е предварително претеглено и въведено в програма за изчисляване на калориите. Всъщност не следвам дори и IIFYM толкова стриктно, колкото следя да приемам определено количество калории и да имам достатъчно протеини. Т.е. опитвам се да отслабна, но това да е изключително от мазнини и да запазя максимално количество мускулатура. Тренировките ми във фитнеса също са любителски, но следствие изгледани десетки и стотици клипчета и статии по темата. Крайният резултат за 2016та е свалени 18кг и 7% мазнини. В момента съм 60кг... и да знам, че доста се бях отпуснала преди да се взема в ръце.
Едно от интересните за мен неща през 2016та бе леката депресия в един момент. Всъщност съм почти сигурна, че не е било депресия, но нямам представа как да го нарека – 2-4 месеца, не помня точно, в които каквото и да правя се чувствах не ползотворна, абсолютна липса на сексуално желание – нещо изключително необичайно и чести отрицателни мисли за бъдещето. През това време си тренирах, продължавах режима, ходех на университет, дори започнах работа. Докато един ден се събудих, всичко е страхотно, животът е прекрасен, сивите нюанси на блоковете някак си се допълват, отново усетих онова щастие, което се стремя да поддържам като фон на живота си. Не е било пролетна умора, освен ако не е било пролетно-лятно-есенна такава. Освен това веднага след „депресията“ сексуалното ми желание скочи с пъти за около месец. Сега нещата вече се нормализират. Нямам представа какво е било, но само се надявам да успея да задържа щастливия фон колкото се може повече.
Като отрицателно нещо мога само да отбележа големия си провал в четенето тази година. Прочела съм само 18 книги, а целта беше поне 25 (не включвам учебници). Дори имам някакъв бегъл спомен, че мислех да прочета по-дебели книги тази година – Библията, Война и мир, Властелинът на пръстените. Сега осъзнавам, че няма как да си ги причиня всичките в една година. И без това „Лунните градини“ на Ериксън е достатъчно наказание – стигнала съм до половината, действието се развива все така със скоростта на прегазен охлюв, поне след около 300 страници (чувстват се като 1000) вече горе-долу разбирам за какво става дума. И въпреки, че полагам усилия да я чета в автобуса например, когато нямам друго за правене – все нещо ме разсейва – я обувката на дядото до мен, я интересните локви по пътя. Сега имам още 364 дни да я дочета, дано ми стигнат.
Честита Нова Година, на всички, които си причиниха горенаписаното. Желая ви да е по-успешна и по-щастлива от старата.
----------------------------------
• Да не се бърка с mouth
