Имам точно определен неприятен вкус в устата, свиване в корема и периодично гадене. Все едно всичко не е достатъчно. Не е. Аз не съм достатъчна, миналото не е достатъчно и аз се разпадам в себе си. И над поредния учебник. За пореден път броя часове, теми и се губя в кофеин. Границата ми на търпимост преминах отдавна. А всяка 5-ца е като удар в корема – казва ми, че няма да съм достатъчно добра. Една след друга – доказателства, че не съм достатъчно. А трябва да съм всичко. Всичко, което мога да бъда, защото го обещах пред себе си. С ръка на сърцето се заклех, че няма да вярвам в нищо повече или по-малко от себе си. Защото съм си единствена константа. Затова непрестанно тичам напред-назад без път, без пътека. Просто се опитвам да съм нещо.... нещо повече. Давам себе си изцяло, но не е достатъчно. Никога не е. Защото няма човек, който да не ме предаде дълбоко в себе си. Защото любовта не е достатъчна, трябва прекалено много, а понякога, само понякога ми е трудно да стана от леглото, да направя крачка, да се опълча, да плача. И бягството на хиляди километри не решава нищо. Доказвам, че целият ми живот ще бъде набързо изживян и ще бързам да се върна тук и сега. Без ясна представа какво искам или към какво се връщам. Просто преследвайки поредната цел, насилвайки лимитите си, а те са недостижимо достижими. Затова спирам да обяснявам, да говоря за амбиции, желания, опитвайки се да се задържа тук и сега.И задържам дъха си, за да задържа момента, защото времето ми е най-големият враг. Не се научих да се разбирам с него, затова постоянно тичам, закъснявам, бързам или го гледам как изтича през пръстите ми. Гоня бели зайци, взирам се в безброй огледала. Без да мога да променя нищо, без да мога да уловя дори един, който да стои на рамото ми. Който да ми показва, че мога да съм нещо повече от себе си – че мога да дам пример, пример за себе си. За правилно пропилян живот по моите критерии, а те са простички – да съм повече от това, което съм. Да съм всичко, което мога да бъда.
Затова понякога, само понякога пречупвам бъдещата си нирвана през всичките си несъвършенства, за да изградя едно по-реалистично бъдеще, такова, каквото не бих могла да си позволя. Все пак егоизмът е висша ценност.
снимка - https://lonerloaner.com/2016/03/21/things-arent-what-they-seem/
