А 2025 ми донесе много, взе ми много. Взе ми розовите очила и вярата, че нещата накрая се подреждат. Все още вярвам в истинската, вярна, вечна любов... това няма да се промени. Затова ще ходя да я гледам всеки месец на театър и ще я чета в книгите. После ще оставам сама със себе си и ще правя неща, които само най-големия садист може да ми причини. И някой ден може би ще се пречупя, ще ме пречупят, но ще е за нощ, за вечер, за час.
Мисля, че трябва да спра да взимам билети за двама. Те са като веществено доказателство за страха от самотата и трябва да бъдат заличени. Както се научих да казвам „Маса за един, моля!“, да пия в най-секси роклята си бира в кварталния бар, така ще ходя елегантно облечена на всяка постановка, а после ще пия коктейли!
2025-та ми взе и вярата в себе си, до определен момент мислех, че с много четене, учене и схващане на концепции... нещата се оправят. Но не се, и ми липсва моята пътеводна звезда, моят паднал ангел. Липсва ми вълнението покрай най-правилните грешни решения и това да съм на ръба в съзнанието си.... и физически и умствено. Животът стана... скучен, изпълнен с битовизми.
Затова 2026та мисля да не е моята година, но да я изпълня само с грижа за себе си – книги, театри, учебници, езици и бягане. Усещам, че във 2026та ще се променят много неща. Надявам се не всичко, но може и да е всичко. Може да трябва да се науча да дишам под вода или пък да съм Маргарита в чужда история... кой да зне? Но ще има промени, всяка година променя по нещо... но не и същността, защото ядрото ще издържи.
Защото съм същата като на 16, но с повече опит, запознала съм се с повече стойностни хора и съм затвърдила убежденията, които съм имала на 16. Защото съвършенстово трудно се променя.
