Ти бе до мен всеки ден
Като пепел нежна
Разпръсна въглените в тлен!
Като цвете в райската градина на нощта
Нежната и коварна красота
И таз усмивка помръква в мрака чер
За да се слее с простора на моята вечер
С кожа мека без мъх и полека
Поемаш по тази пътека….
Към мен…
Истински позната, за другите не съвсем
Ще бъда аз до теб в мрак и в плен
И когато жегата не стихва с огнените си крила
Ще ме вземеш ли в купето край приморските села.
Аз бих продължила,
Нека отидем до край света,
Защото колкото и да съм пила
За мен ще бъдеш само светлина
Обещах да не те пускам да тръгнеш,
В бъдещето минало да се превърнеш.
Когато имаш нужда се заклех,
Че винаги ще бъда до теб.
Obicham te !
ОтговорИзтриване