Помня взирането в чертите и влюбването
Помня първата чаша, първата сълза
Помня любовта и омразата, забравени досега
Забравяме моменти, цели дни и месеци,
Но помним болката в себе си, когато ни наранят
Не само чувствата, ами и причините,
Надписите, снимките.
Ще ги помним дълго време, те са това свързващо звено
Между животът ни и миналото…
Между младостта и спомените и старостта с живота
Помня болката, разкъсваща, убиваща, помня всеки миг свещен,
помня любовта отритваща и гласът студен
Първата любов се помни не повече от всяка следваща,
Защото важните неща в живота ни нямат номерца.
Обичам болката, почти съм пристрастена,
Защото имам минало, имам спомени,
Открих себе си и почти съм примирена,
Че тръгнах по лошия път, но това бе моя избор
Избор на живот, секс и кариера
Нищо повече
Без любов, удушаваща привързаността в зародиш
Без нещо повече от учене и болка, щастие и унижение.
Нищо повече не би имало значение.
Защото направих избора си,
И спрях да задавам въпроси
Защото отговорът на всички е :
АЗ СЪМ И ЩЕ БЪДА ТОВА!
