вторник, 19 юли 2011 г.

АЗ СЪМ

Помня лицето и помня чувството,
Помня взирането в чертите и влюбването
Помня първата чаша, първата сълза
Помня любовта и омразата, забравени досега

Забравяме моменти, цели дни и месеци,
Но помним болката в себе си, когато ни наранят
Не само чувствата, ами и причините,
Надписите, снимките.

Ще ги помним дълго време, те са това свързващо звено
Между животът ни и миналото…
Между младостта и спомените и старостта с живота

Помня болката, разкъсваща, убиваща, помня всеки миг свещен,
помня любовта отритваща и гласът студен
Първата любов се помни не повече от всяка следваща,
Защото важните неща в живота ни нямат номерца.

Обичам болката, почти съм пристрастена,
Защото имам минало, имам спомени,

Открих себе си и почти съм примирена,
Че тръгнах по лошия път, но това бе моя избор

Избор на живот, секс и кариера
Нищо повече
Без любов, удушаваща привързаността в зародиш
Без нещо повече от учене и болка, щастие и унижение.

Нищо повече не би имало значение.
Защото направих избора си,
И спрях да задавам въпроси
Защото отговорът на всички е :


АЗ СЪМ И ЩЕ БЪДА ТОВА!

Няма коментари:

Публикуване на коментар