Автобусът

Уханието този път беше на кокос и шоколад, аз ухаех така, въпреки че вече не бях сигурна дали не ухая на пот и възбуда, но май още не. Пътувах и бе малко комично как заспивах и главата ми се клатеше, бях толкова изморена че изобщо не се събуждах. Почти. Четях преди да заспя. Малко страшна и ужасяваща книга на Стивън Кинг, хареса ми момента с тортата и свещичката -пръст. Въображението ми реализира картината и потръпнах. А после се сетих за предната вечер, когато надникнах в бездната. Бездната на собствената си извратеност. За първи път се стреснах колко спокойно приемам силния шамар и как заблестяха очите ми. Може би колкото и да обяснявам няма да има кой да ме разбере. Просто имах нужда от това. Как да го обясниш? А после чаках сама и … разходих се покрай едно езеро. Като че ли сама. Бях ужасена от мисълта да съм се разходила с… някого. И въпреки, че не винаги съм била привърженик на целувките, бих казала, че са страхотен стимул. За още и още. Но не означават нищо. Поне за мен. Целувала съм много хора и реших, че е нормално да не целуваш секс партньора си. Дори целувката се бе превърнала в табу. Но все пак трябваше да видя разликата, защото не позволявах никаква прилика. Най-малката ме отблъскваше. Странно как се менят приоритетите, но всичко това са междуличностни взаимоотношения. Плаша се от възможността да не съм си самодостатъчна, въпреки че големият член го приемам за достатъчен. Вечерта бях смазана от цялото обикаляне, а то беше за нищо. Защото най-добрите намерения водят до най-лоши резултати. Затова е хубаво да нямаш намерения за други. Някак си нищо не е сигурно. Къде и с кого ще си утре. И дали ще си там. Мислите ми се лутаха като свободни електрони и се отклоняваха в изненадващи дори за мен посоки. Но след всичките размишления автобусът бе започнал да вони, а главата ми бе престанала да се клати, защото бях будна. Пристигах, а ми се искаше да не бях тръгвала. Защото денят не беше лош. Може би беше непродуктивен. Но беше запомняш се. С времето ще преценя кое е по-важното. Смрадта се разнасяше благоуханно, а аз подозирах, че мъжът на предната седалка си бе събул обувките.