След агресивните изблици,
След избледнелите спомени,
След налудничавата усмивка
И безлични дни.
Съм тук, за да проверя колко точки останаха за губене.
Колко лица се размазаха в тълпата,
Колко думи се взеха обратно, прекосявайки пространството.
Като анимационния герой в действие
Връщам филма на обратно.
Бръщолевенето ти ме разсмива,
Докато пътувам сутрин многократно.
А като натисна пауза правиш смешна поза,
Нямаш варианти, само джокери във джоба.
Вадиш зайци от шапката, която нямаш.
Опашатите лъжи стават ценен исторически момент.
А в покоите ми има забити карфици.
А в съня ми се забиват ужасии.
Та затова…
Спя с по две възглавници нощем.
Съня ми е неспокоен, ако не съм с две одеяла.
Един климатик и куп пижами.
Кажи ми после, че си ми достатъчен?
Няма коментари:
Публикуване на коментар