Разговор с Хари

-Той ме кара да пиша.
-Щом те кара, значи има защо. Може би има нещо, което си изпуснала.
-Не знам, мисля, че съм изпуснала само него преди 15 години.
-Само не започвай да се обвиняваш пак в неща, не зависещи от теб.
-Ами ако имам някакви чувства, какво за тях?
-Може би просто се заблуждаваш. Може би няма никакви чувства, просто не си го виждала от известно време и ти липсва.
-Да, може би си прав, ако имах чувства, трябваше да дойдат преди година.
-Нали имаш представа, че в емоционален план нещата доста ти куцат.
-Много мило, нямаше как да ми го спестиш нали.
-Никога не съм спестявал, а ти специално за него разрови гардероба.
-Уф разрових много неща заради него, особено напоследък. Колкото по-далече е, толкова по-усърдно ровя. Из спомените, из тялото, из навиците си.
-Да, може би си влюбена?
-Аз не се влюбвам.
-Аха, значи онези няколко години бяха просто тийн увлечение, а?
-Не ме дразни, знаеш, че не беше и че няма нищо вече!
-Има теб, все още си тук, търсиш, просто си се обърнала през рамо и рееш поглед в миналото. Само не знам дали ще си заслужава.
-Споделяме общи интереси, имаме общо минало, може би донякъде и общи чувства, защо да не си заслужава.
-Защото някой някъде бе написал, че да се върнеш към стара любов е все едно да препрочетеш една книга няколко пъти – знаеш какъв ще е края.
-Аз пък препрочитам любимите си книги.. или поне пасажи.