неделя, 12 май 2013 г.

Откровение


Спиралата се размазва по лицето ми от силния шамар и напиращите сълзи. Ах, тези силни шамари, колко ми липсваха. А после идва въпросът. За мен всички въпроси са важни и за да не лъжа казвам „Не знам“, но всъщност ми се иска да изкрещя „не“. Никога отново няма да бъда твоя. Дори за секунда съжалих, че някога бях. И от тази толкова приятна случка извадих ново правило „Ако искаш да избягаш от срещата веднага – просто бягай!“. Но тогава останах, сдържах сълзите си, но не и ината си. Нещо се беше променило – ние. Явно времето променя – аз не бях вече невинно малко момиче, а ти не беше сериозен добър господар. Или може би беше, но вече не моя, на друга. И изведнъж разбрах, че решенията в миналото ми бяха правилни. Защо изобщо се усъмних в себе си? А ти – мисля, че умишлено прекрачи границите ми, мисля, че намеренията не бяха добри... бяха глупави и егоистични, но това ми помогна да викам в главата си, да избягам от миналото си, дори за секунда да съжаля. Съжалявам, че не си човека, с който се запознах, съжалявам, че не искам да те видя никога повече.... но пак ще излъжа – не съжалявам!

Няма коментари:

Публикуване на коментар