Малко се отплеснах, затова на темата, излизате с човек от противоположния пол за втори път и той ви каже, че има да ви сподели нещо неприятно. Кое ще предпочетете да има хепатит или да се е върнал при бившето гадже и да не може да се виждате повече? Мисля, че човекът, с който излизах би предпочел да имам хепатит.. B... или СПИН... или дори и двете накуп вместо горния вариант. Какво бих предпочела аз... като бъдещ лекар и като циник... да чуя истината, да го поздравя и да не го видя никога повече. Добре де повечето пъти ми се е случвало просто да ме премахнат, да забравят да ми звъннат или да са пълни кретени. Затова се опитвам да съм коректна... нали знаете „не прави на другите това, което не искаш да ти правят на теб“. По-добре ли е да кажем истината и да се извиним, че сме подвели човек или да го блокираме и да се правим, че не сме излизали с него изобщо? Дали не е по-добре да ни мразят? И докога е добре да си честен и коректен? И най-важното кое е най-добре, за човекът срещу теб?
Всъщност може би, ако съм влюбена в човека, бих приела и да е с хепатит, но това събитие е малко вероятно. Ако е коректен ще ми каже рано и ще се разделим, ако се влюбя и ми каже, ще е минало време и ще приема, че ме е лъгал. А ако се влюбя в него веднага, случвало ми се е веднъж и да предположим, че вероятността да се окаже отново кретен преди втората среща е голяма. Т.е. това да се обичаме в добро и зло, в болест и здраве са глупости и любовта не е по-силна от всичко, за разлика от халоперидол в големи дози венозно (както ми изясниха днес).
Няма коментари:
Публикуване на коментар