понеделник, 29 февруари 2016 г.

Среднощни умопомрачения

"Cold" - Jorge Méndez (Sad Piano & Violin Instrumental)
Неизбежно е, като гръмотевицата следваща светкавицата. Просто сетивата са прекалено притъпени, за да разкриват нещата навреме. Затова скачаме в заешки дупки с главата надолу. А те все се оказват прекалено плитки. Да държиш на дълбочина е все едно да държиш човекът до теб да бъде с фронтална лоботомия. Няма значение. Ще продължим да пътуваме из страната на мечтите. Защото все пак нещата си имат модели и протичане. Процесите следват своят естествен ход. Биохимията на връзките няма как да е различна, след като имаме константа. Затова вярата ми не идва естествено. Защото от време на време я изнасилвам, но въпреки това не мога да я опитомя. Но пък идеите ме следват неотлъчно. Подиграват ми се за оптимизма и след това си пръскат мозъка сред реещите се балони. А аз се подкупвам с бонбони. И се умолявам да вярвам, надсмивайки се над вярата. Защото съм прекалено съвършена в моето несъвършенство. Дори не мога да бъда Алиса. Защото в чак толкова невъзможни неща не мога да повярвам.

***

И мисля да се посребря, и без това съм само просто огледало.
Не бих могла да обясня дълбочината на скръбта по непогребани мечти.

3 коментара:

  1. готино... даже почти съвършено...)
    е, пише се "умопомрАчения" и "лоботомия", но пак си е супер..)))
    а вярата не се опитомява, ТЯ те опитомява..))) другото са илюзии..))

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти за прекрасните думи и градивна критика.
    А аз май ще си живея с илюзиите ;)

    ОтговорИзтриване