Хората

Понякога хората избледняват. От тях остава само блед спомен, като след тежка вечер. И те нямат никакво значение, защото не са играли важна роля в живота ни, те нямат значение, защото са преминали през него като приятели или познати. Важното е, че накрая те не са до нас. Те не ни интересуват. Те са просто пътници. Хората не са важни. Важно е какво взимаш, какво учиш и как продължаваш. Хората нямат значение. Днес са тук, а утре ги няма. Като некролог висящ след толкова много време. И си спомняме имало.. едно време. А след това всъщност няма значение, защото когато всичко приключи единственото което ще бъде важно е.. действието. Това какво си направил, а не с кого си го направил. В този пълен и претъпкан свят хората стават все по-отчуждени. А лошо ли е това? Може би за някои влюбчиви персони да, но всъщност е предпазна стена и не можеш да бъдеш наранен. Когато се научиш как да затваряш съзнанието си, как да не ти пука, как да забравяш... всъщност всичко придобива ново значение.. И ако сега затворя очите си, нещата ще си останат същите. На никoй няма да липсват моите чувства, моите желания, амбиции, болка. Единственото което ще остане са действията и думите. Думите, с които можеш толкова лесно да промениш нечии живот и диствията, които остават след теб. Само това е от значение. Защото втори шанс нямаме...