понеделник, 13 септември 2010 г.

Ще духам на който искам и където искам, докато дишам и мога да коленича.

Една от култовите реплики в “Сексът и градът”. Естествено изречена от Саманта. Интересно ми е колко ли жени искат да кажат това и колко точно биха го направили. Та това са думи, който може да изрече само една курва, уличница или както вие я наречете. Много малко хора могат да си го представят като абсолютно морална ценност. И дори в New York пак ще има хора, които да те осъдят за това, което си и за това, което искаш. Да афишираш своята сексуалност без да се замисляш е запазената марка на Саманта. Но като нея са и много други жени. Но на много малко не им пука за общественото мнение. Е, мен общественото мнение слабо ме интересува. Отдавна сам признала пред себе си каква точно сам и какво точно искам. И все пак се съобразявам дотолкова, че да не нараня най-близките ми хора. Не мисля, че тях ги интерсува какво искам. И какво по-хубаво от това, да правиш каквото ти харесва и с когото ти харесва. Мисля, че никой няма правото да ме съди. Както и аз не осъждам никого. Какъв е смисълът. чувството на вина е ненужно. Днес моята приятелка ми разказа как за една вечер се е целувала с няколко момчета и виновно ме попита дали я осъждам. Как изобщо мога да осъдя нещо подобно, когато във фантазиите си правя много повече с няколко момчета. Изобщо как може да съдим хората? Как може да казваме кое е правилно и кое не? Как може да раздаваме съвети, когато дори не познаваме човека срещу нас?

1 коментар: