събота, 20 август 2011 г.

Ореолът

Ти не ме познаваш и това е добре. Защото още не знаеш, че ще си само момент. Моментна страст и моментна раздяла. Ще си само спомен, който ще мога да изтрия. Но е по-добре да не знаеш, защото така може да си правиш нелепи заключения. Не, че ме интересува. Просто никой няма да се обръща или да се взира, защото няма да има утре.
-Но предпочитам да ми духаш без гума !
-Разбира се!
Колко лесно е да си направиш уговорка, когато не ти пука. За него. Животът е кратък за повече думи и въпроси. Уговорката е ясна. Мястото е уредено.
-И гълташ ?
-Повечето пъти!
Лесно е. Но не съвсем. Като детска игра, но за възрастни. Всъщност и децата я играя по свой си начин. Невинно.
Тези уговорки бяха малко като игра с дявола, но ми омръзна да седя и вече ореолът над главата ми не ми беше забавен. И да го посипвам с пясък не бе вече игра.
“Имате една нова покана” “Потвърди”
А после се замисляш. Не е толкова забавно. Та той е човек, малко по-обикновен. Беше ми по-интересно да не го виждам. А сега е човек. Под 30, не на 61.
Ужасът ми бавно нарасна. Особено при малкото надписче “женен”. Да, чувството беше един малък ужас. Не, че не бях излизала със заети мъже. Но всеки път тази невидима стена ме удряше по носа.
-Имаш си приятелка.
-Да това проблем ли ти е ?
Не знаех. Но май беше. По принцип. Каква хубава дума. Почти дума, добре че е word-a да ме коригира.
Отплеснах се.
-Прилепнала рокличка. Сравнително късичка, но не колкото да те притеснява. Също така искам да си без никакво бельо и сутиен от долу. Ок?
-Няма как да стане.
По добре е от първото, което ми хрумна “WTF? Ти нормален ли си?”. Но го пропуснах.
Почвам да се съмнявам в желанието си да… направя това, от което имам нужда. Исках много приказки. Сега искам да млъкне. Дали изобщо знам какво искам?
Да, знам. Не е свързано с него. Само с мен.
-Ок и без прашки, ако си с пола, разбрахме ли се !?
-Да!
Уговорката е ясна. Мястото се знае почти. Добре, че сме далеч, ако си тръгна няма да разбере. Ако остана също.

Няма коментари:

Публикуване на коментар