от нея падна цвете -
измачкано и сухо по върховете.
Погледнах го - бе роза без бодли,
Бе сляп затворник и не оставяше следи.
Бе символ на свършена любов,
Както някой бе свършил с него.
Защото любовта без любов
Взима жертви не достойни.
То бе изпито, както бе душата,
Някога символизира то откритото,
А днес е само сянка.
Забравеното цвете между кориците не спи
То помни някога ръцете, които с трепети дари
Но докато махаха бодлите,
Проклятие им то дари.
Сега бодлите са далече,
Забити в моето и твоето сърце,
Бодлите от същото цвете,
Което откъснахме преди!
Няма коментари:
Публикуване на коментар