Малки богове

"My friend this life we live, it's not what we have, it's what we believe in..." Искам да поговоря за боговете. Тези, които сами си изграждаме, и зад които стоим. Тези, които сляпо следваме и защитаваме. Тези, които създаваме и тези, които рушим. Доскоро вярвах, че не вярвам в нищо, защото имах интересната представа, че вярата трябва да е установена и диференцирана. Да й се даде определение и ние да й се поклоняваме. А аз не обичам да се кланям на непознати. Затова реших да си изградя своя вяра, да взема нещата, които считам за правилни, да ги определя, да вярвам в тях и да ги следвам с широко затворени очи. Но не е ли това, което всички ние правим. Дори в религията Бог на двама души е различен и отразява повече характера на вярващия, отколкото на себе си. Градим Богове, за да изградим себе си, следваме правила, които ние сме създали, но иронията е, че ни съдят по правила, създадени от обществото. И ние започваме да ги следваме, за да не ни съдят. Нагаждаме нашите Богове към тези на обществото. Моделираме ги, изрязваме ги, за да пасват в дупката, която то ни е отредило. А тя е толкова малка, защото на обществото не му пука за отделния индивид, дори не и за група индивиди. То надава глава само ако усети, че вярванията ти са различни, че се кланяш на други Богове, че робуваш на собствени идеали. Защо реших да напиша тези безсмислици? Защото около ежедневните проблеми бях започнала да забравям, че „животът не е това, което имаме, а това, в което вярваме“. И осъзнах, че гледам нещата от грешната перспектива, че си задавам неправилни въпроси, че започвам да ставам нормална и да се обезличавам, колкото повече се отдалечавам от моят Бог – един не милостив Бог, който ме подбутва само в две направления – БДСМ и медицина. Без първо място, без съревнования. Това е, в което вярвам, което търся, към което се стремя, това създадох и това трябва да следвам без да се отклонявам, за да помисля и да разсъждавам върху далечни и глупави теми.