Днес научих нещо ново - не ти трябват покрити критерии, не ти трябват свалени звезди, не ти трябват еднакви интереси или еднакви мечти, за да си с този, когото обичаш. Трябва само едно - да знаеш, че не водиш връзка сам със себе си. Че не си подаряваш разменни мигове. Трябва само да знаеш, че на него му пука, че ако се опиташ да си тръгнеш - той ще те хване за ръката. Че сълзите ти не поливат неплодородна почва. Трябва само да знаеш, че не си сама и няма да бъдеш!
А ако водиш връзка сам със себе си, ако след години не можеш да кажеш как е минало детството му, какви бивши е имал или как се е почувствал, то значи си се клел във вярност на себе си, правил си си подаръци и си убивал времето. А колко ли време убиваме?
А в навика има нещо ужасно. Дори когато си терапевт сам на себе си, не можеш да кажеш къде е грешката. Трябва да дойде някой страничен наблюдател и да получиш силен шамар, за да се осъзнаеш. Какъв е смисълът с години да водиш връзка със себе си? Сам да се слушаш и чуваш, само ти да разбираш, а когато поискаш да хванеш ръката му - да улавяш въздух - светът, който си създал!
Няма коментари:
Публикуване на коментар