За зависимостите

Зависимост. Всички сме зависими от нещо. Никотин, кофеин, хероин, ендорфин. Зависимостите завършват на ин. Което е поетично, защото ги искаме вътре в нас. За да ги изживеем и изпитаме повече, отколкото в редно. А аз съм зависима към зависимостта – към ендорфините. Почти същото е като, когато те е страх от самия страх. Някак си нещата са по-първични и по-истински. Усещанията са по-осезами и вкусът е плътен... на усмивка. На щастие. На тихичък триумф, на желания. И най-първичното - да бъдем себе си. В началото беше бдсм-ът. Винаги съм го искала. Винаги съм го желала, първоначално отдавайки му се веднъж месечно. Пътувайки всеки месец, за да си набавя ендорфините. За да погледна в очите, които ми причиняват болка и да съпреживея моите с неговите усещания. Да се разтопя в ендорфиновото море. И после бдсм-ът се загуби някъде. Защото ми липсваха очите, садистичните, в които да се давя докато изпитвам болката. И го замених.. с тичане. Когато избутваш тялото си до лимитите му, осъвършенстваш го, да си по-бърз, по-издръжлив. По-силен и по-щастлив. Защото бягането са чисти ендорфини. Потапяш се в тях след 10 мин или след половин час и липсата на сън, изтощението, желанието да страдаш. Пак е вид мазохизъм, но си го причиняваш сама, ведно с природата и със себе си. Но от пренасищане и мързел го забравих. За малко – 1 месец нетичане, загуба на форма, но съвсем случайна среща със садист. От най-хубавите. Тези, в чийто очи гори пламъкът на чистия садизъм, онзи, който може да бъде задоволен само чрез твоето пълно страдание, писъците, извиването в ръцете му, молбите ти и лекия страх. Не защото се страхуваш за себе си, а защото знаеш, че границите са размити и може би за него не съществуват и не знаеш докъде може да те отведе. Влудяващ е онзи поглед, изпълнен с желание да споделите болката, желание да страдаш за него. И го правиш, защото желанията са споделени. Желанията за унижение, за низост, да бъдеш използвана.. и за споделяне с други хора. Защото винаги си била курва и винаги си харесвала груповите неща, но за първи път се отдаваш на нещата, които винаги си искала да изпиташ. И те са.. професионално направени. С опит, пропити с любимата болка и гарнирани с унижението да се чувстваш като парче месо за чукане. И с последващата близост, кафе, плаж, джентълменско отношение. И комплименти, които само понякога са повече, отколкото можеш да повярваш. Но някак си им вярваш и някак си искаш да запомниш такива моменти, такива изживявания. Искаш да извлечеш същността – че именно това е нещото, което харесваш безумно много, че в края на деня някой някъде няма проблем с това, че си такава, каквато си и че всъщност „Ти си страхотна жена. Не го забравяй никога!”.