събота, 5 септември 2020 г.

These violent delights have violent ends...

Ден 4 – Спирам да пия! Няма смисъл в самосъжалението. Особено, когато рефлектира от нечии избори. И ако не съм постигнала нищо в живота, поне винаги ще се гордея с липсата на въображение, която да ми пречи да виждам нещата повече или по-малко от това, което са. Което не обяснява слагането на розови очила. Не обяснява и не виждането на слона в стаята. Както казва Кинг:
„ -Как можахте да не вземете никакви мерки през всичките тези години! Не видяхте ли слона в хола?
-Съжалявам, но беше там, когато се нанесох! Не знаех, че е слон, взех го за част от мебелировката.“
Заключих чувствата си зад вратата! Онази в съзнанието и само от време на време позамитам спомени, които се промъкват. Мисля, че се поизхабиха зад нея. Мисля, че ако я отворя широко няма да има разлика от сега, само същата празнота, която е неизбежна.
Спирам да пия! И оставам на себе си. Тези дни си мислех, че май си бил единствената ми константа. Но съм сгрешила – единствената си константа съм аз. Остава само да си издера врата в момента, в който devotion/betrayal ratio престане да бъде положително.
Спирам да пия! Защото за пореден път се убедих, че можем да хвърляме колкото си искаме думи в пространството, можем да връщаме на лента стари неща, но в края на деня действията са по-важни от думите. И в крайна сметка, дори и думите се похабяват, когато просто ги бълваш отново и отново, в опити да предизвикаш реакция.
Затова реших да мълча, казах всичко, което трябваше. Да помълчим заедно, защото нищо, което кажеш няма да промени изборите.
И поне така ще има една редица щастливи хора, сподели щастието! И пий за изборите, които ни карат да сме това, което сме!
Но аз няма смисъл да пия повече! Особено когато планината ми е в очите, а оправданията в краката. Слушалките са заредени, тракът е свален и мога да се загубя безследно в опити да се намеря... на върха.

Мисля да завърша това словоблудстване с цитат на Пратчет и песента, която ми е влязла под кожата:
„Дай на човека огън и ще му бъде топло цял ден. Запали го и ще гори до края на живота си!“

Няма коментари:

Публикуване на коментар